Pages tagged: банка

Минавам да внеса яснота по елементарен въпрос, който повечето хора не разбират.

❓Хората се питат защо банките, продължават да раздават кредити при такава лихва, която далеч не покрива дори инфлацията.

Вместо да инвестират на фондовите или капиталовите пазари да кажем и да имат далеч по-голяма доходност.

Важи особено за българските банки - при които все още лихвите по например жилищните кредити са доста по ниски от тези в западна Европа.

Отговорът не е сложен и се дължи на т.нар. "Банкиране с частичен резерв" - еврейските банкери са си издействали да могат да създават пари от нищото.

В зависимост от местното законодателство, банките могат да отпускат кредити в размер от 10 до 100 пъти по-големи от резервите, които притежават.

Това е създаване на пари от нищото, които след като бъдат "създадени" се връщат отново при тях. Ето линк към стар мой пост, в който има реален пример с ипотечен кредит за къща.

1. В единият случай биха инвестирали директно от резервите си за да печелят
2. В другия случай чрез кредита, който теглите, вие им давате възможност да създадат още пари, които се връщат при тях и могат да печелят още повече

❗Банкерите и финансовите спекуланти са мошеници, които участват в контрола над марионетните политически елити.

Затова банките могат да изсмукват по няколко милиарда печалба на гърба на бедния български народ всяка година и няма нито един политик, който да посмее дори да се опита да им развали рахата.

Така е от векове. Така ще бъде и занапред.

Стои и въпросът, дали ако имаме възможност да изтеглим кредит с лихва по-ниска от инфлацията сме на далавера ?
Да, можем да бъдем на далавера, стига да го инвестираме по начин, който да носи по-висока доходност от дължимите разходи за обслужване.

Но тук вече идва въпрос номер 3, който е за по-напреднали.

Ако еврейския банкер печели от банкирането с частичен резерв, което си е издействал, и същевременно и за кредитополучателя се отваря възможност да спечели - кой плаща цената ?

Хубав анализ, който дава и историческа перспектива.

Автор: проф.Николай Райчев:

--

Митът за "Запада": Защо те живеят добре, а ние плащаме сметката

Има една красива приказка за „Западът“, която ни разказват от деца. В нея се разказва за едни вълшебни земи, където улиците са чисти, заплатите са високи, а хората са богати, защото са много умни, работливи и демократични.

А ние, тук на Балканите, сме бедни, защото сме мързеливи, корумпирани и все нещо не ни е наред в манталитета.

Това е удобна история. Тя дава просто обяснение за света и ни кара да се чувстваме виновни, че не сме се постарали достатъчно. А истината е много по-проста и много по-грозна.

Високият стандарт на Запада не се крепи на добродетели.Това не е въпрос на морал, а на позиция в хранителната верига.

Нека видим как работи тази система в действителност, от наша гледна точка.

1. Те притежават печатницата, ние плащаме с реални неща.

Когато САЩ или ядрото на ЕС имат нужда от пари, те просто ги създават. От нищото, с един клик на мишката.

Когато ние имаме нужда от пари, трябва да продадем нещо реално: златото си, зърното си, горите си, труда на децата си.

Те изнасят инфлация и дигитални нули, а ние изнасяме реални стоки и човешки животи.

И после се чудим защо техните пенсии са по-високи.

2. Те ни продават „сигурност“, за да ни вземат суверенитета.

Предлагат ни членство в техните елитни клубове – НАТО и ЕС. Обещават ни мир и сигурност. В замяна ние трябва да си закрием армията, да си нарежем ракетите и да оставим „големия брат“ да ни пази.

Трябва да си затворим заводите и атомните централи, защото „не отговарят на стандартите“, и да започнем да купуваме техния ток и техните стоки.

Те не ни завладяват с танкове. Правят го с директиви, регулации и „партньорски споразумения“. Това е колониализъм с вратовръзка.

3. Те притежават банките ни, заводите ни и магазините ни.

Почти всяка голяма банка, телеком, хранителна верига или печелившо предприятие в България е тяхна собственост.

И не, не става дума за австрийци, италианци или гърци. Това са само местните управители.

Ако проследите веригата на собственост, накрая винаги стигате до едни и същи няколко имена – BlackRock, Vanguard, State Street.

Глобалните фондове, които притежават всичко.

Нашият труд и нашите пари не остават тук, за да градят България. Те се изсмукват като дивидент и отиват в Ню Йорк, Лондон и Брюксел, за да финансират техния висок стандарт.

Ние сме просто една от многото плантации в тяхната глобална империя.

4. Те ни продават „ценности“, за да ни разединят.

Докато източват икономиката ни, те ни заливат с „правилните“ каузи. Днес ще се караме за джендъри, утре за паметници, вдругиден за ваксини.

Те финансират мрежа от неправителствени организации, медии и „инфлуенсъри“, чиято единствена задача е да ни държат разделени и заети с вътрешни войни.

Защото докато се караме помежду си, ние не гледаме нагоре по веригата. Не питаме кой всъщност притежава всичко.

——————- Ние не сме част от този „Запад“. Ние сме неговата периферия. Неговата ресурсна база. Ние сме територията, от която се черпят евтини суровини, евтин труд и се изнася капитал.

Техният висок стандарт е пряко следствие от нашия нисък стандарт. Техният просперитет е построен върху нашата деиндустриализация. Тяхното спокойствие е платено с нашата демографска криза.

Това не е теория на конспирацията. Това е просто бизнес моделът. И ние не сме партньори в него.

Ние сме продуктът.

Понякога, за да разбереш една сложна ситуация, е достатъчно да погледнеш най-очевидното. Да си зададеш няколко въпроса, които всяко дете би задало, но които възрастните удобно избягват.

Например, защо една от най-плодородните земи в Европа, която може да храни половин континент, днес внася домати от Холандия и чесън от Китай?

Кой ни убеди, че е по-добре да гледаме пустеещи ниви, отколкото собствената си храна?

Защо една държава, която притежаваше атомна централа и можеше да произвежда най-евтиния ток в региона, днес кара гражданите и бизнеса си да плащат непосилни сметки?

Чий интерес обслужва това да продаваш евтино и да купуваш скъпо?

Защо се съгласихме, че е „пазарна логика“ да закрием заводите си, които произвеждаха всичко – от лекарства до машини, за да станем просто пазар за чуждите стоки?

Как точно „приватизацията“ се превърна в синоним на ликвидация, а машините от цели фабрики бяха разрязани за скрап?

И най-важният въпрос: кой се облагодетелства от това?

Отговорът е болезнено ясен, но ние отказваме да го видим.

Зад всеки от тези актове на национално самоубийство стоят две фигури.

Първата е добре облеченият външен „партньор“.

Усмихнатият консултант, посланик или представител на „инвестиционен фонд“, който идва със съвети, „добри практики“ и евтини кредити.

Той любезно обяснява как трябва да отворим пазарите си, да продадем активите си и да се „реформираме“, за да станем част от цивилизования свят.

Той никога не използва сила. Той използва договори, директиви и обещания за светло бъдеще.

Но той не би могъл да направи нищо без втората, много по-важна фигура.

Нашият собствен, роден политически „елит“. Това е човекът, който превежда „съветите“ на партньора на езика на българското законодателство.

Човекът, който подписва договорите за концесия, който организира приватизационните сделки и който обяснява на народа от телевизионния екран защо закриването на поредния завод е „болезнено, но необходимо“. Той е брокерът. Местният управител на чуждия интерес.

Той не продава България от глупост. Продава я, защото това е неговият бизнес модел.

В замяна на това, че осигурява достъп до нашите пазари, ресурси и евтин труд, той получава своята комисиона – политическа подкрепа отвън и правото да управлява малкия местен феодален двор, събирайки трохите от голямата трапеза.

Така че, да, ние не сме бедни, защото сме мързеливи. Бедни сме, защото бяхме продадени. И то не от врагове, а от тези, които се кълняха, че ни водят към просперитет.

Истинският, трагичен въпрос не е защо те го направиха. А защо ние продължаваме да ги аплодираме, докато го правят.

——————————

През последните дни отново се появиха апокалиптични заглавия за фалита на Франция и неуправляемия дълг на САЩ.

Те се основават на една фундаментална грешка: прилагането на логиката на домакинството към тези, които притежават печатницата за пари.

Когато вие, аз или държава като България сме в дълг, ние трябва да изработим реални пари или да продадем реални активи, за да го върнем.

Когато САЩ или ядрото на Европейския съюз са в дълг, те просто създават още от същото, с което са длъжни. Невъзможно е да фалираш, когато дългът ти е в твоята собствена валута, а ти контролираш нейното създаване. Ти не играеш играта. Ти си играта.

Това не е някаква икономическа аномалия, а дизайн. Система, която не е възникнала случайно, а е резултат от внимателно планиране и серия от исторически събития.

Това е историята за това как правото да се създават пари беше тихо иззето от държавите и предадено в ръцете на частен картел. Нека видим как беше построен този механизъм.

—————— Архитектите на дълга

Има един въпрос, който, ако бъде зададен сериозно, има силата да разклати основите на нашето разбиране за света: „Ако целият свят е потънал в дългове, към кого сме длъжници?“

Отговорът не се крие в политическите карти и националните знамена. Той е заровен дълбоко в архитектурата на нашата финансова система – една система, която не е възникнала случайно, а е резултат от внимателно планиране и серия от исторически събития.

Това е история за това как правото да се създават пари беше тихо иззето от държавите и предадено в ръцете на частен картел.

---

Прототипите: Тамплиери и Медичи

Преди да стигнем до модерната епоха, е важно да разберем, че този модел не се ражда през 17-ти век. Неговите прототипи са по-стари и много по-кървави. Историята на властта винаги се свежда до сблъсъка между териториалния суверен (краля, държавата) и наднационалната, мрежова власт на капитала.

---

Прототип А: Тамплиерите – Паралелната държава

Орденът на рицарите тамплиери не представлява просто сдружение на монаси-воини, а първата истинска мултинационална корпорация.

Тяхната революционна финансова система, възможността да депозираш злато в Париж и с кодиран документ да го изтеглиш в Йерусалим ги превръща в паралелна финансова държава.

Със собствен флот, армия и огромни територии, те се подчиняват единствено на папата и представляват пряка заплаха за властта на кралете.

През 1307 г. френският крал Филип IV ги арестува, измъчва, изгаря на клада и конфискува богатствата им. Това е важен урок: по онова време суверенът все още притежава силата да унищожи банкера.

---

Прототип Б: Медичите – Купуването на държавата

Столетие по-късно, във Флоренция, се появява много по-елегантен модел. Фамилията Медичи осъществява гениалното прозрение: „Защо да се бориш с държавата, когато можеш просто да я купиш?“.

Те не изграждат своя армия, а превръщат парите си в политическа власт. Финансират крале, дукове и най-вече – папския престол, докато не го превземат отвътре, поставяйки свои членове за папи (Лъв X, Климент VII).

Те спонсорират Ренесанса, превръщайки изкуството в най-красивата форма на пропаганда и демонстрация на власт.

Медичите усъвършенстват изкуството да превземеш държавата без нито един изстрел.

---

Тези два примера - тамплиерите и Медичите са ранните експерименти.

Първият се проваля, защото представлява директна военна заплаха. Вторият успява, защото скритият контрол на Медичите е много по-ефективен..

——————- Хронология на един преврат: От златото до дигиталния запис

Етап 1: Банката на Англия (1694) – Прототипът Всичко започва в края на 17-ти век. Англия е разорена от войни и крал Уилям III отчаяно се нуждае от пари. Група частни банкери му предлагат сделка: те ще му отпуснат 1.2 милиона лири (огромна сума за времето си), но при едно условие. Кралят трябва да им даде кралска харта, с която се създава „Банка на Англия“ – частна институция с правото да печата пари от нищото и да ги дава в заем на правителството срещу лихва.

Това е революционен момент. За пръв път правото на суверена да създава пари е приватизирано. Моделът е гениален в своята простота: правителството получава нужните му средства, а частните банкери получават постоянен поток от лихви, гарантиран от данъците на цялото население. Тази система позволява на Британската империя да финансира своето разрастване, но я поставя във вечна дългова зависимост.

Етап 2: Тайната среща на остров Джекил (1910) – Американският план

В началото на 20-ти век САЩ са една от малкото големи сили без централна банка. Американската общественост е дълбоко подозрителна към концентрацията на финансова власт в частни ръце. За да преодолеят тази съпротива, най-влиятелните банкери на епохата организират тайна среща.

През ноември 1910 г. на остров Джекил, щата Джорджия, се събират представители на най-могъщите финансови династии – Рокфелер, Морган, Варбург. В продължение на девет дни те изковават план за създаването на американска централна банка, която да бъде представена на обществото като държавна институция, но да се контролира от частни интереси.

Етап 3: Създаването на Федералния резерв (1913) – Превратът е завършен

Планът от остров Джекил се превръща в Закона за Федералния резерв. Той е прокаран тихомълком в Конгреса на 23 декември 1913 г., когато повечето конгресмени са си у дома за коледната ваканция. С този закон най-важният инструмент на националния суверенитет – контролът върху парите – е предаден на Федералния резерв (ФЕД), частно притежаван банков картел.

Името е избрано внимателно, за да заблуди: „Федерален“ – за да звучи държавно, и „Резерв“ – за да внушава сигурност. В действителност, той не е нито едното, нито другото. Той е машина за създаване на пари от дълг, собственост на банките-членки.

Етап 4: Бретън Уудс (1944) и краят на златния стандарт (1971) – Глобализация на системата

След Втората световна война САЩ са доминиращата икономическа сила. На конференцията в Бретън Уудс американският долар, обезпечен със злато, е провъзгласен за световна резервна валута. Всички останали валути са обвързани с долара. Това поставя ФЕД в центъра на глобалната финансова система.

През 1971 г. президентът Никсън едностранно премахва златния стандарт. От този момент нататък доларът (и всички останали валути) вече не са обезпечени с нищо реално. Те са просто „фиатни“ пари – пари по силата на указ, чиято стойност се крепи единствено на доверието и на задължението да се плащат данъци с тях.

Това отприщва епохата на безкрайното печатане на пари и експоненциалното нарастване на глобалния дълг. Системата на ФЕД става модел за целия свят, включително и за създадената по-късно Европейска централна банка (ЕЦБ).

Кои са бенефициентите?

Бенефициентите не са нации или правителства. Те са една наднационална финансова класа, чиято власт произтича от собствеността и контрола върху механизма за създаване на пари. Това са:

Големите международни търговски и инвестиционни банки (J.P. Morgan, Goldman Sachs, Deutsche Bank и др.), които са основните акционери и партньори на централните банки.

Най-големите фондове за управление на активи (като BlackRock и Vanguard), които притежават значителни дялове в почти всички големи корпорации и банки в света, създавайки сложна мрежа от взаимосвързани интереси.

Историческите банкови династии, чието влияние е вплетено в цялата система от самото ѝ създаване.

Те печелят не само от лихвите върху глобалния дълг. Те печелят от контрола. Като контролират предлагането на пари и лихвените проценти, те могат да предизвикват цикли на бум и срив, по време на които придобиват реални активи (земя, имоти, компании) на безценица от тези, които са фалирали.

Защо това звучи като „конспиративна теория“?

Идеята, че сме управлявани от невидим финансов картел, звучи като сюжет на филм. Има няколко причини за това:

Мащабът е твърде голям, за да бъде осмислен. За повечето хора е по-лесно да приемат, че светът е хаотичен и управляван от некомпетентни политици, отколкото да приемат, че системата е умишлено проектирана по този начин.

Образователната система и медиите го игнорират. В учебниците по икономика рядко се обяснява, че парите се създават като дълг от частни банки.

Медиите обсъждат решенията на ФЕД и ЕЦБ, сякаш те са безпристрастни държавни органи, работещи за общото благо.

Самата тема е представена като твърде сложна за обикновения човек.

Етикетът „конспирация“ е мощен инструмент за дискредитация.

Всеки, който се опита да повдигне тези въпроси, бива бързо етикетиран като „конспиративен теоретик“, „антисемит“ (поради историческата роля на някои еврейски банкови фамилии) или просто „финансов неграмотник“.

Това ефективно задушава всеки смислен дебат.

Истината е, че не е нужно да вярвате в тайни срещи в опушени стаи, за да видите системата в действие. Просто трябва да проследите парите.

Трябва да си зададете въпроса, който зададохме в началото. Когато целият свят е длъжник, кредиторът е този, който държи истинската власт. И той не е избран от никого.

———————————-

Кой всъщност притежава България?

Кратък наръчник по реална икономика

Когато плащате сметката си за ток, пазарувате в голям супермаркет или ползвате мобилния си телефон, замисляте ли се къде отиват парите ви?

Отговорът не е просто „в чужбина“. Той води до едно и също място – до върха на една глобална финансова пирамида, контролирана от шепа гигантски инвестиционни фондове.

Това не е конспирация, а лесно проверима корпоративна реалност. Нека проследим пътя на парите в няколко ключови сектора.

1. Банките: Кръвоносната система

Почти целият български банков сектор е чужда собственост. Банка ДСК принадлежи на унгарската OTP Group. Уникредит Булбанк е част от италианската UniCredit Group. ОББ е собственост на белгийската KBC Group.

Това изглежда като разнообразие, но е илюзия. Кой притежава самите OTP, UniCredit и KBC?

Ако проверите публичните им финансови отчети, ще откриете, че най-големите им акционери са едни и същи имена: BlackRock, Vanguard, State Street и други големи инвестиционни банки като J.P. Morgan и Goldman Sachs.

Какво означава това? Глобалните фондове, чрез своето акционерно участие, контролират политиката на почти всички банки в България.

Те решават на кого и при какви условия ще се отпускат кредити. Те контролират кръвоносната система на нашата икономика, като насочват кръвта (капитала) там, където е изгодно за тях, а не за българския национален интерес.

2. Енергетика и суровини: Стратегическите ресурси

Нашият ток се разпределя от компании като Електрохолд (бившата ЧЕЗ), собственост на чешката група Eurohold, и EVN, австрийска компания. Златото ни се добива от канадската Dundee Precious Metals.

Отново, нека погледнем кои са собствениците на Eurohold, EVN и Dundee. С изненада (или не) ще открием същите гиганти – BlackRock, Vanguard и големи инвестиционни банки. Те са най-големите институционални инвеститори в почти всяка голяма енергийна или добивна компания в света.

Какво означава това? Печалбите от най-ценните ни природни ресурси и от най-стратегическия сектор – енергетиката – не се реинвестират в България. Те се изсмукват и преразпределят към акционерите на тези глобални фондове. Ние плащаме едни от най-високите цени за ток спрямо доходите си, докато печалбата от това отива в Ню Йорк и Лондон.

3. Телекоми и търговски вериги: Ежедневният данък

Мобилните ни оператори – A1, Vivacom, Yettel – са собственост на австрийски, сръбски (чрез United Group) и чешки (чрез PPF Group) конгломерати. Големите хранителни вериги като Lidl, Kaufland, Billa са немска и австрийска собственост.

И отново, ако проследим веригата на собственост нагоре, стигаме до същите крайни бенефициенти. Тези фондове са най-големите акционери и в телекомуникационния сектор, и в сектора на търговията на дребно в цяла Европа.

UniCredit Group (собственик на Уникредит Булбанк): Ако проверите акционерната ѝ структура, ще откриете, че сред най-големите ѝ институционални инвеститори са BlackRock и Vanguard.

KBC Group (собственик на ОББ): Отново, сред водещите акционери ще намерите същите имена – BlackRock и други големи американски и европейски фондове.

Schwarz Gruppe (собственик на Lidl и Kaufland): Това е частна семейна компания, но нейното финансиране, разрастване и операции се дължат на огромни кредитни линии от най-големите банки, като Deutsche Bank.

А кои са акционерите в Deutsche Bank? Отново, BlackRock, Vanguard и други подобни.

Какво означава това? Всеки път, когато говорим по телефона или купуваме хляб и мляко, ние плащаме един вид „данък“ на тази глобална система. Парите от нашето ежедневие се концентрират и изтичат навън, вместо да подкрепят местни производители и доставчици.

Голямата картина: Как работи контролът? BlackRock, Vanguard и State Street често са наричани „Голямата тройка“.

Заедно те управляват активи на стойност над 20 трилиона долара.

Те са най-големите акционери в над 90% от компаниите в индекса S&P 500, което включва почти всяка голяма международна корпорация, която можете да си представите – от Microsoft и Apple до Pfizer и Coca-Cola.

Тяхната сила не е в директното управление, а в пасивния, но всеобхватен контрол. Те не казват на директорите какво да правят всеки ден. Но те имат правото да гласуват на общите събрания, да назначават членове на бордовете на директорите и да влияят на дългосрочната стратегия.

Така, чрез тази мрежа от собственост, една шепа хора на върха на тези фондове контролират не само българската, а и цялата световна икономика. Те не се нуждаят от армии и политически преврати. Те просто притежават акциите.

Когато следващия път чуете, че България трябва да следва „евроатлантическите ценности“ или да изпълнява „партньорските си ангажименти“, знайте, че зад тези думи често стои икономическата реалност.

Реалността, в която нашите политици са просто администратори на територия, чиито най-ценни активи са собственост на невидими, но всемогъщи финансови господари.

---

Автор: проф. Николай Райчев ( Nik Ray, fb: @piasachnik )
27.07.2025 г.

(бих го тагнал, но е обидчив и блокира, когато някой му каже, че е грозно едно след друго да обижда народа си)

---

Коменар от мен, Делян Кръстев:

Проф. Райчев бърка за две неща.

1. Първото е, че САЩ няма да бъдат сринати, защото печатали парите.
   Не само, че ще бъдат, а в момента процесът се случва на забързан ход. И ще бъдат унищожени не защото не могат да бъдат спасени, а защото унищожението им е желано от тези, които диктуват процесите.

Историческият пример е Британия, която се развива по напълно същия сценарий като САЩ - милитаристична експанзия, огромни дългове.
И бива срината умишлено. Първо след Бретън Уудс и после окончателно след "Суецката криза".

За да се случи това обаче новият център, САЩ, вече е подготвен - о.Джекил, ФЕД, контрола върху долара.

И тук идва вторият пропуск:

2. Г-н Райчев споменава еврейското влияние с половин уста.

Всички на върха на пирамидата, за която говори са евреи.

Унищожението на САЩ е част от плана за унищожение на бялата християнска цивилизация - включва и Европа . САЩ бяха използвани, предстои да бъдат захвърлени.

Новият център отново е подготвен. Индустрията беше преместена в Китай, системите за социални рейтинги, цифрови пари и тотален контрол са тествани и вече работят там. Предстои да бъдат спуснати към останалия свят.

Паралелно се издига и още една империя: Великата еврейска империя, Цион, земята на богоизбраните.
Пардон, всъщност на дегенератите, които правят всичко описано и ни унищожават.

ПП: Почти всичко от споменатото в анализа на г-н Райчев съм го излагал в отделни постове - и собствеността, и контрола, и задкулисието ..

Ако се чудите защо САЩ отвлякоха президента Мадуро ..

Мадуро:

• 85% от парите на картелите се перат чрез банковата система на САЩ. Това са 500 МИЛИАРДА долара годишно!
• Ако искат да разследват картел - да разследват картела на север ..
• Целият наркотрафик се управлява от САЩ ..

Няма как да съм по-съгласен.

Ще добавя още няколко неща:

• Мадуро не пропускаше да заклеймява геноцида, който Израел извършва в Палестина(другият такъв лидер е този на Иран)
• Централната банка на Венецуела НЕ БЕШЕ под контрола на еврейските банкери
• От действията на Тръмп няма да спечели САЩ, печелят евреите, които го контролират. Един от тях е Пол Сингър(Elliott Management), който вече беше сложил ръка на държавната петролна компания на Венецуела

Източник на видеото: https://x.com/Truthtellerftm/status/2008483584143757477

Искам да си купя къща за 1,2 млн.лв. Имам само 200 000 обаче. Отивам при евреите в банката и ги моля да ми отпуснат заем.

Те ми дават тоя 1 млн., който не ми достига, а аз се задължавам да им го върна постепенно и да им плащам лихва за услугата.

В Агенцията по вписвания се вписва ипотека и къщата ми на практика е на евреина.

Продавачът взема тия 1,2 млн. и ги вкарва при евреина в банката. Може да ги вкара в друга банка ли ? Спокойно, тя пак е на същия евреин.

Евреинът без да си е мръднал пръста:

• Е 200 000 лв. напред
• Има къща за 1,2 млн
• Има един глупак, който се е задължил да му робува, пардон, да работи и да му изплати още 1,5 млн.(главници + лихви)

За да отпусне заем от 1 млн. евреинът не е нужно да ги притежава. Издействали са си правото да създават пари чрез т.нар. "банкиране с частичен резерв", т.е. могат да имат между 1% до най-много от 10% от сумата, т.е. ако имат 20-30 000 лв. спокойно могат да раздадат 1 млн. кредити. Създадените от нищото пари се връщат при тях просто ..

Така работи схемата на грабеж чрез кредитиране на индивидуално ниво, което всъщност е много малка част от начина, по който ни грабят.

За по-лесно, евреите вече ни грабят директно през държавата, където дерибействат тежко зависими от тях марионетки. Там нямаме право да изберем дали да теглим кредит или не - друг го тегли от наше име.

--
Делян
Модерен роб

Ето как си харча парите тази година:

• 1 300 лв подарих на банките
• 1 100 лв дадох на Байдън за част от грайфер от гума на бронетранспортьор(моят дял е толкова)
• 2 000 лв дарих на едни други крадци - такса за въглеродни квоти

Колко са това дотук - 5 минимални работни заплати ?
А колко още глупости си "купих" тая година ?

И още:

• 30 000 лв давам за два нови ядрени блока на американската Уестингхаус

❗Да не съм чул, че данъкоплатците сме били бедни, след като можем да си позволим да си харчим парите така !

Проблемите с банките в САЩ са два.

Първият е следствие от вдигането на лихвите от ФЕД, което води до намаляване на паричното предлагане и съответно до сривове на банки, които имат проблем с ликвидността.

Вторият проблем е, че банките продължават да предлагат лихви по депозитите близки до нула. Клиентите им обаче имат опция да преместят спестяванията си на финансовите пазари, където могат да получат доходност над 4% и така да поемат поне част от инфлацията. Съответно следва отлив от на вложители, което пак води до проблеми с ликвидността на банките. Последният месец отливът е с по около $50 млрд. на седмица.

Сценарият е добре дошъл за едрите играчи, които поглъщат апетитни хапки на безценица.

Дали забелязахте, че в България лихвите по кредити и депозити не мърдат, докато ФЕД и ЕЦБ вдигат лихвите от година насам?

❗️Новината от вчера обаче е, че БНБ се опитва да принуди българските банки да ги вдигнат.

Нашите банките ако са искали да вдигат лихви да са го направили отдавна. Вече повече от година си траят обаче, въпреки извиненията, които им дойдоха дюшеш за да го направят.

Дали става ясно, че натискът е отвън ?
Че и тези процеси се дирижират без да има реална необходимост от тях ?

Референция:

• https://glasove.com/ikonomika/bnb-speshava-bankite-da-vdigat-lihvite-po-kreditite-i-kachva-rezervite-im-s-4-mlrd-lv

Звънят ми тия дни от банката. В чест на нашето коректно партньорство много съм им приличал на човек, който трябва да има Visa Gold. Лимита ми щели да качат, кешбек бонуса ми също - с 50%. Още 300 глупости щели да прибавят, една от друга по-безполезни. Таксата също се качвала със 150%, но за тежкар като мен това не е проблем.

Идеята е проста - дигитално финансовият елит е обявил война на кеша и локалните слуги са получили инструкции. Колкото повече минава през дигиталните им системи, толкова повече контрол ще имат. И светлото бъдеще на ЦВЦБ ще бъде все по-близо.

От мен голямо НЕ !
Парите далеч от тия хиени.
И бакшиша за любезната сервитьорка с късата пола и хубавата усмивка, не за ненаяли си евреи.

Пак никой не го казва, така че да взема да го кажа аз.

Според всички икономисти и финансисти, чието мнение съм срещнал, вариантите пред ФЕД и регулаторите са следните:

• Ниски лихви, при което инфлацията продължава да расте
• Високи лихви, при което се обезценяват ДЦК и банките фалират

Всъщност имат далеч повече варианти, защото държат в ръцете си всички лостове за управление на паричното предлагане. Ще дам пример какво още могат да направят, но нека първо да внеса малко пояснения.

Какво се контролира с промяната на лихвения процент от ФЕД.

ФЕД е банката на банките - централната банка на САЩ. Когато на търговска банка ѝ трябва капитал, тя може да го обърне за заем към ФЕД. Лихвеният процент, който е обект на дискусията, се отнася точно за лихвите по тези заеми.

Второто важно, което трябва да се знае е, че:

ФЕД може да създава пари от нищото.

Това не е някаква конспирация, а факт, който е многократно и публично потвърждаван от ръководителите на ФЕД. Фиатните валути, които се използват днес, нямат пряко покритие, а стойността им до голяма степен е спекулативна. Уж има някакво покритие с икономиката на страните, които я използват, но се предпочита това да не е точно дефинирано понятие, за да може при нужда да се спекулира, както с количеството на паричното предлагане така и със стойността на валутите, като покупателна и разменна стойност една спрямо друга.

Когато ФЕД отпуска заем на търговска банка той не "печата пари", а заверява една виртуална сметка на банката с няколко клика на мишката.

По този начин се създават пари, което генерира инфлация, защото имагинерното обезпечение на долара се разпределя между повече долари.

Тук е следващият тънък момент.

Инфлацията вследствие на увеличеното парично предлагане би следвало да води до обезценка на долара спрямо останалите валути.

Нещо, което практически не се случва, защото финансовите пазари и централните банки в целия свят се контролират от собствениците на ФЕД.

Другото, което трябва да знаете е, че:

ФЕД не е централната държавна банка на САЩ, а на практика е в частни ръце, контролиран от глобалния финансов елит.

ФЕД се притежава от 12 частни банки, всяка от които обслужва определен регион в САЩ. Властта върху паричната политика на САЩ преминава в частни ръце в началото на 20в., с прословутата среща на о.Джекил. [1]

Толкова за ФЕД.

Следващото важно е, че:

Банкерите са си извоювали привилегията също да могат да създават пари от нищото.

За целта по целия свят действа законодателство, което им позволява да отпускат НЕпълно обезпечени заеми. Ако да кажем:

• вложителите са депозирали $1 млн.
• на банката е позволено да отпусне кредити за $10 млн., обезпечени с милиона от депозити.

Изискваното обезпечение варира в различните държави, но 10% е добро приближение за средната му стойност.

Процесите всъщност са много по-сложни и реалното обезпечение може да бъде смъкнато дори под 1% [2], но казаното тук е достатъчно за да може да се разбере, че на частните банки е позволено да увеличават паричното предлагане, т.е. да създават пари.

Точно това създаване на пари от банките се опитват да контролират от ФЕД с повишаването на лихвата. Защото колкото по-висока е лихвата по даден кредит, толкова по-малко привлекателен става той.

Намалявайки създаването на пари се намалява и ръста на инфлацията.

Проблемът с високите лихви обаче прави така, че заемодателите на вече отпуснатите заеми се чувстват прецакани. И като казвам заемодатели имам предвид всички, които са си дали парите на ФЕД.

Облигациите представляват договор за заем, който трябва да бъде върнат на определена дата с разписана лихва.

Примерно Китай дава заем на САЩ, който след 5 г. САЩ се задължава да върне на Китай с лихвата. Лихвата по този заем е близка до обявения от ФЕД лихвен процент. Държавните облигации са именно договорът, в който са разписани условията за погасяване на този заем.

Когато лихвите скочат обаче, Китай вече предпочита да дава заеми с по-висока печалба, отколкото да държи тези облигации. Това води до увеличено предлагане на облигациите и ниското им търсене, което пък от своя страна води до намаляване на цената им. Понякога е по-добре да се отървеш от дадения актив под себестойността му, за да можеш да инвестираш свободния капитал в по-печеливши активи.

И понеже много от банките държат ДЦК, които са се обезценили, портфейла им олеква, което води до фалити.

Разбира се отново не е толкова просто, защото свиването на паричното предлагане и покачването на лихвите влияе на пазара по всевъзможни начини. Бизнеси спират да могат да обслужват кредитите си, което води до загуба на активи и/или фалити. Отразява се и на потреблението, защото голяма част от потребителите също живеят на кредит, който става неизгоден. Свиват се сделките на имотния пазар, и т.н, и т.н.

Да се надявам, че е станало горе долу ясно и мога да се върна на въпроса поставен в началото.

Внушението е, че едва ли не регулаторите могат да влияят на паричното предлагане само с този основен лихвен процент. Всъщност не е така, защото могат да бъдат променени изискванията към играчите, на които е дадено право да създават пари.

Нека да кажем, че по закон изискването е за 10% обезпечение на кредити и се знае, че средното обезпечение в момента е 11,5%.

Какво пречи да бъде постепенно покачвано изискването за обезпечение за отпускане на нови кредити ?

Т.е да кажем на банките - вече нямате право да създавате толкова много пари, а ще може да създавате по-малко. Дали това ще се случи през наредба или през законодателството не е толкова интересно. Лихвеният процент се запазва, конкуренцията м/у банките се засилва. Спирачката е дръпната.

Отделно, че позволените механизми за спекулации на финансовите пазари са толкова много, че е сложно да бъдат познавани детайлно дори от най-опитните играчи. На уж стабилни институции, като банки и консервативни инвестиционни фондове, се позволява да играят хазарт използвайки напудрени и пре-опаковани рискови активи.
Регулаторите могат да дръпнат спирачката на голяма част от тези механизми, но въпросът е, че така трябва ударят през пръстите самите себе си, защото са оплетени като свински черва в корупционни схеми и лобизъм. Далеч по-добре за тях е създадената криза да бъде изнесена на отрудения гръб на обикновения роб, простете, човек.

Целият финансов свят е превърнат в едно огромно казино, в което елитна група залага, преразпределя и разграбва благата създавани от трудещите си.

Преследваните цели с дирижираната и подклаждана финансова криза са комплексни и няма да влизам в детайли тук.

Целта ми беше да покажа, че централните банки и законодателят имат далеч повече от тиражираните инструменти за регулация на финансовите пазари, което води до логичното заключение, че:

Mогат да се намесят, но не искат.

Запитайте се, защо ?!

--

Препоръчани материали:

• [1] "Създанието от Джекил Айлънд", Едуард Грифин
• [2] Кратка образователна анимация, обясняваща проблема с фиатните валути и банковите спекулации, включително т.нар. "fractional reserve banking": https://www.facebook.com/watch/?v=438940893543374
• "The big short" - филм за т.нар. "Световна финансова криза от 2008 г.". Засегнати са проблемите с дериватите, т.нар. "Рейтингови агенции" и др.
• https://en.wikipedia.org/wiki/Fractional-reserve_banking
• https://en.wikipedia.org/wiki/Reserve_requirement
• https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_requirement

Ще се радвам на обратна ви връзка за тази статия.

Статия във WashingtonTimes от 1.3.2023 г. със заглавие:

❗️"Ваксините не работят, маските не работят: Всичко, което правителството ни каза за COVID-19, беше грешно"

--

Три години не се изморих да предупреждавам и да повтарям.

Бяхме шепа трезвомислещи хора срещу цялата пропагандна машина подкрепена от корумпирано държавно управление.

И устояхме.
❗️С което съм горд между другото !

Неприятното е, че за казването на истината се плаща цена и в отношенията с близки и познати. Но нека така да бъде. По-добре е, отколкото да губим себе си.

И следващият път е добре да чуете навреме, а не да участвате в сценариите им, защото последствията са тежки.

--

Ето следващата постановка, която разиграват в момента:

❗️Целта на предизвиканата банкова криза в момента е въвеждането на централизираните цифрови пари, които са брутално средство за контрол.

❗️Мълчанието е съучастие!

Както беше и по време на Ковид пандемията, когато ако се бяхме вдигнали всички нямаше да позволим да ни правят на маймуни толкова време и да ликвидират огромно количество хора с отказан достъп до здравеопазване, и инжектиране с вредни субстанции.

Не бъдете пасивни !

--

Референция:

• https://www.washingtontimes.com/news/2023/mar/1/vaccines-dont-work-masks-dont-work-everything-gove/