50 човека поканих да дойдат на протеста за мир и неутралитет днес. От тях видях един, който и да не го бях поканил, пак щеше да дойде. Баща на 3 деца. Осъзнат.
Напълнихме площада. Както го направиха и в още десет български града.
От тия хора имаше там, на които опитите за разделение не им влияят, защото знаят, че борбата е за кауза, не за лидери. А каузата им е близка. Наричаме я България. Майка ни е.
Утре в три следобед пак ще сме там, защото ни продават едни отце и майко предатели. И срещу тях трябва да застанем ние, не някой заради или вместо нас.
И един цар беше там. Стоеше и гледаше отгоре, сякаш проверявайки дали не е сгрешил, като е оставил костите на хиляди от децата си на нашата земя. И държеше "нещо" изписано със златни букви не само в ръката му, а и в историята на българската свобода.