37 години преход

10-ти ноември беше днес. 38-ма година след промените започваме.

Минаха 37 години, в които Родината беше закачена на метална кука от уродлив касапин и е влачена някъде навътре в блатотото, за да може да бъде заклана без да бъде чута от никого.
Стоновете на последните от нас, които се усещаме българи и се опитваме да надигнем глас, и да кажем за какво ни боли ...
Тия стонове да бъдат приглушени и да не бъдат чути от никого, когато прережат сънната артерия и изтекат и последните капки българска кръв.
Народ, от чието величие е останал само блед спомен ...

37 години ни ликвидират изроди.
Безскрупулни мерзавци, които стъпка по стъпка унищожиха всичко, докато сочат там далеч някаква западна мечта и опъват транспаранта на илюзията, докато зад него разфасоват България, режат глави на българи и пируват с кръвта им.

Няма преход, мили мои. Има ликвидация.

За 37 години от 9 млн. ни направиха 5 млн.
Прогониха българите от Родината им. Дотолкова ви обезвериха и ви внушиха безпомощност, че сами изгонихте децата си да търсят бъдеще някъде там, където не знаете какво е – само да не е тук.

Брутално е това.
Собствените си деца да прогониш далеч от теб, когато няма война и няма непосредствена заплаха за живота им.
Както искате така го окачествявайте – психооперация, преследване, унищожение, покосяване, клане ...

Унищожиха всичко.

Народната република беше ДЪРЖАВА, в която имаше:

• Сигурност.

Това е основната функция на всяка държава. Да осигури защита на народа си.
Нямаше престъпност. Нямаше убийства. Нямаше кражби. Нямаше наркомани. Нямаше видеонаблюдение.

Имаше ред. Във всеки град и във всяко село.
Имаше държава.

• Имаше армия.

Стотици военни самолети, танкове, ракетни системи, кораби ... Стотици хиляди военнослужещи. Още пъти по толкова военни от запаса. Обучени, служили, готови да защитават Родината.

Бяхме далеч пред съседите си във военно отношение. На никой от тях не можеше дори да му хрумне да ни се противопостави.
Убеден съм, че много от днешните не могат дори да си го представят това.
В края на 80-те, Народна Република България можеше да прегази не просто Турция, а всичките си съседи накуп.

Запитайте се къде сме днес.
В НАТО, нали ?
Без собствена армия, но с военни бази на колонизатора на наша територия.

• Имахме индустрия

И то каква индустрия !

СТОТИЦИ индустриални гиганти построени от родителите ни във всяка една област. Нямаше град без поне няколко фабрики, в които бълваха продукция хиляди работници.

В градче като моето от едва 10 хил. жители, Трявна, имаше: фабрика за платове - Ангел Кънчев, фабрика за трикотаж - Авраам Стоянов, фабрика за мебели - Изкуство, три различни военни производства - Хан Аспарух, Иван Йонков и Зинор, ТПК Мир, ТПК Балкан и т.н.

Кремиковци, Химко, Стомана, "Червена могила", ОЦК Кърджали, ДЗУ, ИЗОТ, БалканКар ...

Не са стотици унищожените ни ГОЛЕМИ индустриални производства.
Хиляди са.

Това, което беше изградено, ако не го бяха унищожили, а го бяхме развивали и надграждали, днес България нямаше да бъде в топ 3 в света по средно благосъстояние на населението.
№1 щяхме да бъдем.
Номер едно !

Китайците бяха кръгла нула, когато ние бяхме "построили комунизма".
Като мащаб щяха да ни надминат, разбира се, но не и като добавена стойност на глава от населението.

Турците щяха да гледат насам завистливо.

• Селско стопанство

Хранехме не само себе си, а бяхме топ земеделски производител в световен мащаб.

Стотици големи язовири, огромна напоителна мрежа, техникуми и институти за аграрни специалисти, оранжериино производство ...

Плодородна земя, дарена ни от Бога.

Сравнете го с трагедията днес, когато трябва да внасяме дори традиционни за нас култури.
Когато ни принуждават да избиваме стадата, да даваме водите си на турци, гърци и Израел. Когато нарязаха и унищожиха "Напоителни системи". Когато същите гордо изградени язовири са само повод за страх, защото дори стените им не са поддържани.

• Държавно планиране

Във всяка една сфера - всичко се планираше с десетилетия напред. Планът се следваше, преизпълнението му беше повод за гордост. Подобренията се случваха непрестанно.

А днес ?
България няма НИТО ЕДНА национална цел.

• Енергетика

Днес, буквално всичките ни надеждни енергийни източници са наследство от социализма.
АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, по-малките ТЕЦ-ове, ПАВЕЦ Чаира и т.н.

Цялата електропреносна мрежа, която днес съществува в авариен режим.

• Образование

Когато държавата планира, знае какви хора ще ѝ трябват. Съответно създаваше образовани специалисти, които бяха подготвяни за да вършат всяка работа. Практиките бяха по същество.

В общото образование имаше дисциплина, имаше ред.
Имаше педагози. Не, не педагози.
Имаше Учители от тези с главното "У".
Учители от тези, които разбираха за какво бяха в училище, каква роля изпълняват и какво означаваха допусканите пропуски.
Не ставаше въпрос за отбиване на номера, а системата се стараеше да подготвя хора, които да работят за държавата, които работят за обществото, които работят един за друг.

• Корабостроене, железници, пътища, тунели, пристанища ...

Всичко, което беше нужно за Държава с главно "Д".

И нещо съществено, което много от днескашните няма да разберат.

Когато един работник работеше или една фабрика работеше всичко оставаше тук.
Никой не работеше за търговска верига, която да източва печалбите навън.
Нямаше НИТО ЕДНА банка, която да граби от българина и да прави богат някой алчен капиталист.

Плодовете на труда оставаха тук.
И накъдето и да се обърнеш се виждаше едно - построеното от българите.
Всеки допринасяше за този прогрес, които беше видим навсякъде.

И редовните сбирки на трудовите колективи не бяха само патетика, само хвалебствия.
Чувството на гордост от постигнатото бяха във всяка една плочка на новия градски площад, в Електрокара, които разнасяше пощата и беше български.
Във взаимността, в общите цели и общите дела.

А това сплотява. Само как сплотява ...

Та ето това беше направено от българите, които за едни кратки 45 години превърнаха България от селска в модерна и просперираща държава.

Същите българи, които всякакви ИДИОТИ днес ви разправят, че от тях нищо не става, че в пъкъла се дърпат обратно в казана, че сме малки, незначителни и какви ли още не.

Та така изглеждаха нещата в "лошия комунизъм", в който аз съм горд, че съм живял.
Същият "комунизъм", който група интелектуални бездарници днес развяват като плашило пред невежи лоботомирани младежки маси.

А после дойде "преходът", мили мои.
И започна ликвидацията ...

И същите тия идиоти искат да ви сервират още и още от него.
Защото знаят, че вече не помните.

Нас ни лъжеха, че ще е по-добре.
Вие вече не знаете по-добре от какво.
Няма я вашата база за сравнение.

Но още има такива, които помним.
Не беше демократично, не беше либерално, не беше от това, което днес наричате прогресивно.

Перфектно ли беше ?
Беше много далеч от перфектно.
А беше ли по-добре от сега ?
Беше с пъти по-добре от сега и основното - имаше перспектива. Грешките бяха направени, уроците бяха научени, тенденцията беше за възход.

Имаше истински прогрес, който много бих искал да видя, докъде можеше да ни доведе.