Проблемът с Брюксел - Няма как някой да харчи парите ми от другия край на Европа и аз да съм доволен

Когато си харча парите гледам всяка стотинка да отиде по предназначение. Свършил съм си домашното, знам какво има на пазара, какво предлага конкуренцията и защо избирам точно този продукт или услуга.
Рядко се доверявам на приятел да изразходва средствата ми.
Никога не ги давам на непознат, който да се разпорежда с тях, както намери за целесъобразно.

И горното е вярно, за около 30-35% от средствата ми.
Останалите 65-70% са данъчна тежест.
Т.е. ща не ща ги давам на държавата.

Тази държава ги дава на Асен Василев и Борисов, които ги разпределят към техни фирми, които крадат част от тях и другите ги връщат за да става Борисов още по-дебел, а Василев още по-красив.

Част от парите ми пътуват за Брюксел, където пак ги разпредлят. За бомби за Украйна примерно, с които аз убивам млади руски украинци. Или брюкселските крадци въртят схеми да си пълнят гушите. Връщат ни тук остатъци като еврофондове, които Василев и Бойко пак ограбват и с каквото остане строят велоалея и стадиони в Горно НаНадолнище.
И всичко е ток и жица в тефтера на брюкселския чиновник, чиято програма е защитена пред другите чиновници, като най-велика.
Проблемът е, че брюкселският чиновник няма представа от какво имам нужда аз, а и не го интересува, защото нито съм го избрал, нито ще го избирам, нито мога да го сваля.

С две думи, това което искам да кажа е, че:

❗Колкото по-наблизо се вземат решенията за изразходване на парите ни, толкова по-целесъобразно ще става това.