Печелим повече от енергетиката, но искат да вдигат цените

Нека да обърнем внимание на данните в следната таблица, която представя доставните цени на големите производители, както и количествата енергия, които са вкарали в енергийния микс за една година:

Къде отива евтиният ток ?

Най-евтиният ток е от АЕЦ Козлодуй. Производствената му цена е около 5,5 ст/kWh . По-малко от 20% от този евтин ток отива за битовите клиенти (регулиран пазар).

Запитани "Защо не се отделя повече от евтиния ток за хората?", т.нар. експерти отговарят, че това количество е достатъчно, за да се поддържа "нормална цена за бита".

Енергийният микс

Миксът е така забъркан, че за свободния пазар средната производствена цена е 11 ст/кВтч, докато тази за бита е 18,5 ст/кВтч.

Вижда се, че само АЕЦ-а произвежда около 50% повече ток, отколкото изразходват домакинствата и при положение, че той е най-евтиният доставчик, е възможно цената за бита да бъде смъкната на 5,5 ст/кВтч. ( Дали е правилно или неправилно е отделен въпрос. Това, което казвам е, че е възможно. Става въпрос за микса само от тези 5 централи.)

Някъде са решили, колко ще бъде "нормалната цена за бита" и това тяхно решение е тя да е повече от три пъти по-скъпа от това, което е възможно.
Същевременно настойчиво говорят как искат пак да качат цената на тока и обясняват как поскъпването било необходимо и неизбежно.

Дали наистина е така обаче ?

Свободен пазар на електрическа енергия

Енергията за промишлените потребители се продава на частно тържище, на което наддават за нужните им количества. Ако в даден момент търсенето превиши предлагането се стига до рязко покачване на цените, какъвто е случая с енергийната криза в момента.

Проблемът се подсилва допълнително от нелогичните алгоритмите за определяне на продажните цени на тази борса. Например един производител обявява, че продава 10 ст/kW, но получава по 40 ст/kW, заради въпросните алгоритми, които се базират на средната цена на сключените сделки.

Това води до самоподдържаща се "спекула".

Кой печели от високите цени ?

От разликата между производствената и продажната цена на енергията могат да печелят производителите(ако сами реализират продажбите на борсата) или прекупвачи.

Три от петте големи производители в таблицата са държавни. Другите два - са ТЕЦ Марица-изток 1 и 3, които харизахме на американците. С тях държавата има подписани дългосрочни договори за изкупуване на енергията на фиксирана цена, които договори до скоро бяха неизгодни (както се вижда са с най-високите цени в таблицата).

Става ясно, че държавата има контрол над енергията на всички големи производители от таблицата. Разни прекупвачи биха могли да крадат от печалбите им на свободния пазар, при положение, че няма кой да защитава държавния интерес.

Освен петте големи производители има и хиляди по-малки. От ТЕЦ Бобовдол, през ВЕЦ-ове и вятърни генератори, до микро инсталациите за соларна енергия по покривите на къщи.

Какво може да се направи ?

Високите цени на европейския пазар правят енергетиката много печеливша. Държавата държи голям дял от ресурса и при разумно управление генерираните приходи могат да отиват в бюджета. Можем да печелим дори от неизгодните доскоро договори с "американските" централи, въпреки повишените цени на въглеродните емисии.

Подписаните споразумения пречат за пряко намаляване на цената на тока за бизнеса. Съществуват компенсаторни механизми обаче, които биха могли да бъдат използвани за заобикаляне на регулациите и намаляване на цената за бизнеса на вътрешния пазар. Такъв механизъм например е въвеждане на "отрицателно задължение към обществото", което може да изчислява на месечна база и да влиза в сметките. За да има средства за него е необходимо част от печалбите на дружествата да бъдат насочвани към бюджета.

Моделът е сбъркан

На свободния пазар както се вижда нещата намирисват доста. Вместо да можем директно да си определяме цените за вътрешния пазар на база на производствените, е нужно да се правят сложни манипулации.

Ще припомня, че България е суверенна държава и е редно подписалите въпросните споразумения да дадат публични обяснения кое е налагало въвеждането им и защо не са предвидени сегашните ситуации.

Трябва да се търсят възможности за вътрешна независимост и европейските регулации да се прилагат само за тока, който се търгува на европейския пазар. На бизнеса трябва да се даде възможност да купува както от регулиран вътрешен пазар, така да има достъп и до европейското тържище.

В заключение

От изложеното става ясно, че:

• Лостовете за управление са налични, въпреки усложнената ситуация
• За да може да реагира в подобни случаи е добре държавата да има нужния контрол в енергетиката
• Нужно е управляващите в енергетиката да вземат решения в полза на хората.
• Вдигането на цената за бита не е неизбежно, дори напротив - има възможности за сваляне на цената.

За да има реална нужда от поскъпване на енергията е необходимо да има нарастване на производствената цена без да има налични механизми за компенсация. Дори и да има нарастване на цената в момента, продиктувано от покачващите се цени на емисиите, то печалбите от износа могат да компенсират достатъчно.

Стига разбира се крадците начело на енергетиката да не разграбват тези печалби.

Данни

Данните в таблицата са предоставени от Еленко Божков.

Производствената цена на ТЕЦ Марица-Изток 1 е над пет пъти по-висока от тази на АЕЦ Козлодуй.

Всеки от ТЕЦ-овете в маришкия басейн произвежда от 2,5 до 5 пъти по-малко енергия от АЕЦ Козлодуй. Поради по-високите си цени обаче сумарната стойност на енергията произведена от всяка от тях е близка или по-висока от тази на АЕЦ Козлодуй.

Голямото количество евтин ток отива на свободния пазар.
Голямото количество от скъпия ток отива за бита.

Цената на микса за бита е с 70% по-висока от тази на свободния пазар.

И още: Кой печели от високите цени, този път извън контекста на разглежданата таблица ?

Приближени до властта са заграбили всичко, до което са успели да се докопат. Доган, този велик хидроинженер, беше консултант на Цанков Камък. Далавера, за която още тогава можеше да лежи с години в затвора. След години спъване на работата на ТЕЦ Варна, докато беше собственост на електроразпределително дружество, документите ѝ бяха оправени буквално за седмици и придоби лиценз, след като собствеността беше прехвърлена към почетният председател на ДПС. Ковачки е друг голям бос държащ много централи и мини за добив на горива. Помните и Гинка Върбакова, която силно притеснена обикаляше Борисов, докато уж самата тя щеше да купува ЧЕЗ. Дори Радост от огледала има обвинения за присвояване на соларен парк.

Освен заграбеното от ГЕРБ направиха възможното да продължат да контролират и държавната енергетика. Точно преди да сдадат властта през април т.г. си бетонираха калинките навсякъде, където могат - в бордове на дружествата и държавните органи.

Алчността им е огромна, безскрупулността титанична. Източват язовири и оставят семейства без вода. Горят боклук и децата дишат отрова. Въртят схеми на борсата прикрити зад дружества с неясна собственост и крадат парите от държава, в която няма средства дори за лечение на деца. Само и само да продължават да участват във

въртенето на електромери за милиарди.